септември 26, 2008
Публикацията е спряна противоконституционно от ДАНС.
75 млн евро комисионна лапна бизнесменът Николайчо Гигов от сделката за френските корвети, които ще бъдат построени за Военно-морския ни флот. Това е 15% от общата сума – 500 млн евро, които България ще заплати на Франция за морските съдове. Договорът бе подписан от премиера Сергей Станишев през юни в Париж. От френска страна подписа си сложи президентът Никола Саркози. Според запознати част от тези 75 млн евро са отишли в швейцарските сметки на министър-председателя и президента Георги Първанов. Свой дял е получил и доверения човек на премиера и шеф на канцеларията му Росен Карадимов.
Защо Станишев и Първанов?
Защото точно те взели решението именно Николайчо Гигов да бъде посредник по сделката. Без конкурс, без публичност. По този начин собственикът на ФК „Локомотив” за втори път печели милиони от държавни сделки. Първият път се облажил от сделката за хеликоптери за българската армия от френския производител Еврокоптер. Тогава няколко милиона отиват в сметката само на Първанов, тъй като той лично лобира за френската техника, а Станишев още не е премиер. Облажва се и тогавашния военен министър Николай Свинаров, а също и неговия партиен патрон Симеон Сакскобургготски.
Защо точно Николай Гигов (по паспорт Николайчо)?
Ето някои неизвестни или грижливо крити данни от биографията на мастития и почитан в някои среди бизнесмен, с денонощен достъп до канцелариите на президента и премиера.
Н. Гигов е роден в София. Има диплома за завършено висше образование в Благоевградския университет. В периода 1982-1989 г. е бил футболист. След това изчезва мистериозно в САЩ, от където се връща след няколко години, без да е успял да се реализира или да започне някакъв бизнес. Много бързо обаче се ориентира в обстановката у нас и за кратко време се присламчва към тогавашния политически елит. Виждат го често с Димитър Луджев, Димитър Попов и Александър Каракачанов. Негов кум е Андрей Луканов, на който той бил нещо като съветник. През 1993 г. е вкаран като екционер в Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). Помагат му пловдивските борци и бандити от Клуб 777, с които е събрат по спортна линия. На следващата година Гигов става собственик ФК „Локомотив” – София по твърде мистериозен начин.
Към момента участва в управлението и има собственост в следните фирми: „Делта-Г” ЕООД, едноличен собственик; „Ер Игъл” – държи 50%; „Кодем” ООД – притежава 54 на сто; „Делта ТВ” АД, член на УС и собственик на 66% от капитала; член на УС на „Българска професионална футболна лига” и др.
Още през 90-те години Гигов става обект на оперативни разработки, тъй като името му е замесено в редица криминални деяния. Още тогава той се свързва с известните братя Галеви от Дупница – Пламен Галев и Ангел Христов, заради които неотдавна изгоря вътрешния министър Румен Петков. Към групата се присъединява и Адел Саркис. По това време братя Галеви ръководят една от структурите, контролиращи производството на синтетични наркотици. Адел Саркис пък трафикира наркотиците. Този Саркис не е случаен човек. Той е бил шеф на охраната на ливанския президент Амин Джамайел и е служител на ливанските тайни служби. Изпратен е в България под прикритието на търговец, но вместо с това се заема с осигуряване на пари за „християнските милиции”. По време на ливанската гражданска война Саркис е работил за френските тайни служби, за което се знаело дори в Интерпол. Поради тази причина вероятно през 90-те години той имигрира във Франция, но след няколко години идва в България да свърши важна работа по линия на контрабандата с наркотици. Точно по това време той се свързва с Николайчо Гигов и братя Галеви. Предполага се, че Гигов също е привлечен да работи за френските служби. Наши източници смятат, че българските контраразунавачи са „стоплили” за такива контакти, но до по-сериозни разследвания не се стига, тъй като над Гигов има политически „чадър”. Той винаги е бил предупреждаван за разработките по линия на фирмите му.
За известно време братя Галеви дори охраняват Гигов и Саркис, в периода, когато Гигов е царят на каптагона в България. Продукцията се реализира в Близкия изток. В един момент обаче той се опитал да измами дупнишките Галеви с пари и те скъсват връзките си с него. Разривът е необратим, но не се стига до изясняване на отношенията по познатия в подземния свят начин. Близки на Гигов обаче си спомнят, че той умирал от страх Галевите да не му отмъстят за това, че ги е преметнал.
През 1997 г. НСБОП разкри аферата „Опицвет” – производство на огромни количества синтетична дрога в софийското село Опицвет. В хода на разследването се оказва, че основният инвеститор в производството е Адел Саркис. Той всеки ден се срещал със служител на гиговата фирма „Делта-Г” и със самия Гигов. Разкритията обаче се покриват, а процеса затъна в дебрите на българското правораздаване.
По същото време е засечен и контакт на Гигов с известния сръбски мафиот Сретен Йосич. Същият, който бе задържан и експулсиран от България през 2004 г. и за който се смята, че е имал поръчка да ликвидира тогавашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Ако това е така, то Гигов е бил в течение на замисления атентат, смятат спецове от службите. Дали Борисов обаче подозира това, не е известно.
През 1996 г. фирмата на Гигов „Делта-Г” е лицензирана за търговия с оръжие с протекциите на шефове от МВР и МО. За да не си помисли някой, че това са голи предположения, ще споменем само, че в тази фирма, след като са напуснали държавните си посотве, са преминали на работа хора като Параскев Параскевов, зам.министър на МВР, Васил Берберов, зам. шеф на контраразузнаването, Димитър Митков, зам. Министър на отбраната и дългогодишен военен разузнавач, Стойчо Петров – шеф в НСС и др.
През 1993 г. „Делта-Г” е незаконно кредитирана от ЧЗИ с 200 000 долара, срещу имущество, което не е нейна собственост. Става дума за 10 т цирконий, внесени по временен внос без да е посочен краен получател. Чрез подкупи на митничари и ченгета Гигов урежда документ за продължаване на временния внос. Следват и много други нарушения и опити циркония да се продаде в чужбина след като са взети вече парите от банката и т.н., но прокуратурата така и „проспива” всичко това. Всъщност не е трудно да се предположи, че мъжкото му приятелство с прокурора Михаил Дойчев, е изиграло важна роля за това. Гигов е и близък и магистрата Ангел Ганев, началник на отдел „Следствен” в прокуратурата. Защо двамата магистрати са си затворили очите – всеки сам да преценява. Знае се само, че Ганев е пътувал доста в чужбина, но не е имал пари за тези воайяжи…
През 1997 г. Гигов се опитва да подкупи служител на НСС, като му предлага автомобил, само и само той да спре разследване срещу него.
През 1994 г чрез офшорка в Кипър Николай Гигов, заедно с Антони Наумов и Дочо Шиков продали голямо количество оръжие в Югославия, нарушавайки югоембаргото. Любопитен момент от тези години е идването тайно в България на сирийския оръжеен търговец Назем Кхалед, който пък осигурява посещението на министъра на отбраната Назем Тлас и неговия брат Надим Тлас, шеф на сирийското разузнаване. Целта е да се уреди договор за ремонт на сирийски самолети МиГ-23 в български авиозаводи. Гигов урежда тайна среща на сирийците с депутата от БСП Красмир Премянов, както и с министъра на промишлеността Климент Вучев. Последен ги приема Димитър Павлов, военен министър в кабинета „Виденов”.
През 1998 г. фирмата „Елмет инженеринг” се опитва да изнесе нелегално в Сърбия, вкарани контрабандно в България два двигателя на МиГ-29. По това време лицензът на дружеството е отнет и стоката е конфискувана. Какво обаче става – вместо присъди, двигателите са върнати на фирмата. Тя от своя страна ги продава евтино на Гиговата „Делта-Г”, която пък ги пласира на военното министерство срещу 2,3 млн долара. По това време българските служби засичат множество закононарушения на Гигов по линия на незаконен трафик на оръжие. По това време той върти бизнес със сърбина Миодраг Пущица. С него Гигов продава нелегално в Югославия стрелково оръжие, боеприпаси, ракети „Луна”, ракети „Нева” и снаряди от Русия. Те първо пристигат в Букурещ, откъдето Гигов ги транспортира до град Биелина в Югославия. Със Слободан Тешич пък продават оръжие в Либерия и Сиера Леоне, което си е жива контрабанда. На Тешич е забранено да влиза в България. Американските служби многократно сезират българските си партньори за контрабандата, но в София никой не предприема нищо срещу Гигов. Нещо повече Гигов се иктивизира и скоро вече е приятел с Желко Ражнятович – Аркан, известен националист и ръководител на паравоенни формирования в Сърбия. Като в холивудски филм двамата организират трафик на оръжие от България към Югославия. За целта е използван дори автобусът на футболистите от Локо, които провеждали приятески срещи в Сърбия.
Спечелените мръсни милиони Гигов прехвърлял във Франция, където след време си купува луксозни имоти. Такива купува и в Монако чрез подставени лица, за да се изперат парите. На свое име Гигов купува 6-стаен апартамент в Париж.
Междувременно лицензът на фирмата на Гигов е отнет, но след застъпничеството на вътрешния министър по онова време Богомил Бонев, е възстановен.
Оръжейните одисеи на Николайчо продължават и в Турция, където той вкарва наше оръжие и техника от замиращите ни военни заводи. Помагат му турски бивш полковник, както и българското военно аташе Митко Троански, който е и служител на военното разузнаване. В много от сделките участие взима и руснака Владимир Мучкаев. Праща се и оръжие в Грузия, както и в други бивши съветски републики. За прокурорският чадър над този трафик отговарял зам.-главния прокурор Христо Манчев. Гигов бил приятел и с главния прокурор Никола Филчев, който не го закачал за нищо.
Така стигаме до 2004 г., когато Николайчо Гигов е харесан от президента Първанов за посредник по сделката с Еврокоптер за хеликоптери „Кугар”. Гигов се похвалил пред близки, че благодарните французи му платили близо 900 000 евро само за избора. Отделно той прибрал и 30 млн евро комисионни, които разделил с останалите участници в сделката. Между другото, в службите се говори, че тлъста сума е получила и шефка на голям вестник, която свързала Гигов с върховния главнокомандващ и в продължение на месеци използвала медията да рекламира сделката като много успешна. Това обаче е далеч от истината, защото на армията ни въобще не са и нужни 33 машини. За сравнение – Турската армия е закупила за своите нужди 30 от хеликоптерите. Освен това се оказало, че оборудването на първите машини, които вече летят у нас, не е пълно и се плаща допълнително за дооборудването им…
Гигов работи и с руски фирми за оръжие. С тях го свързват бившия зам.министър на отбраната Митков и ген. Любен Гоцев, ексвъншен министър.
Гигов и в момента се ползва почти с пълен имунитет. Новият макрилник е главния прокурор Борис Велчев. Висшите протекции обаче идват от премиера и президента.
Затова не е никак чудно, че точно някогашния футболист, с диплома от Югозападния университет, е избран да посредничи в сделката за френските корвети. Тлъстите комисионни вече са разпределени и получени. Самите кораби обаче ще почнат да се строят през 2011 година.
