Делото Октопод (Цветан Цветанов срещу Алексей Петров)
Многопосочни са източниците, че Алексей Петров си е служел понякога с изключително брутални подходи в наказания на лица, които са се осмелявали да коментират личността му и неговия бизнес. Факт е, че след като се прави опит от Цветан Цветанов като вътрешен министър на Р България да бъде осъден Алексей Петров по десетки обвинения – делото Октопод, основните свидетели са разчистени в ред от съмнителни обстоятелства – автомобилна катастрофа в деня на съдебно дело, завършила с фатален изход; нелепа свада, завършила със съсичане с брадва и т.н. Самият Цветанов влиза в черния списък на Алексей Петров и получава множество удари от страна на контролирани медии като вестник Галерия, с главен редактор Кристина Патрашкова. Целта е Цветанов да бъде дискридитиран и обвиняван в придобиването на недвижими имоти. Макар че първите опити не успяват да доведат до желаното отмъщение, се появява Апартаментгейт от 2019 г., който води до практическото му отстраняване от партия ГЕРБ и активната политика.
Този път Цветанов е виновен затова, че е заменил две свои жилища за едно в един и същ квартал, доплащайки недостатъчна според медийните обвинители сума. Акцията е повърхностно скалъпена, но се превръща във вирус, преминал през всички медии в страната. Твърди се, че Цветанов е съдействал за появяването на поправка в законодателството, обслужваща строителната компания, участвала в сделката и че придобитото жилище е с частен асансьор. От дистанцията на времето днес е ясно, че поправката за която го обвиняват е обнародвана една година преди сделката, а така нареченият „асансьор на властта“ на практика не фигурира в нотариалния акт. Този удар, започващ от Цветан Цветанов, нанесен от Алексей Петров може да се счита за началото на разпада на политическата стабилност в страната.
Тези събития захраниха впоследствие появата на кюлчетата и пачките в чекмеджетата на Бойко Борисов, къщата му в Барселона, акостирането пред сараите на Доган и какви ли не още акции с единствена цел – генериране на обществено напрежение, водещо до многохилядни протести в центъра на София. Очевидно е че целият този процес не само е планиран, но и добре режисиран. Фактът, че Алексей Петров в последните месеци от живота си се заяви като посредник между партия Продължаваме промяната и ГЕРБ подсказва, че неговата роля във всичките тези събития е не просто активна, но и може би водеща. Проблемът е, че дестабилизацията на страната и ерозията в политическите конструкции обаче се оказаха процес, който не може да бъде овладян и до днес. Въвежда се машинен вот за гласуване, който има за цел да се минимизира проблема с недействителните бюлетини. Но когато журналистът Станислав Цанов се опитва да постави начало на обществена дискусия, свързана със сигурността на машините и евентуални тестове, не друг, а самият Алексей Петров упражнява натиск чрез нескрити заплахи. След разстрела на Алексей Петров, Цанов се осмелява да извади скрити записи, свързани с него. За Алексей Петров се знае, че той до убийството му е разполагал с най-големия компроматен архив за всички политици и бизнесмени, които са със значимост за управлението на страната и не само…
Веселина Томова
Неговата приятелка, варненската журналистка Веселина Томова, с огорчение разказва, че той си е позволявал да й показва записи и разпечатки на самата нея в нейни поверителни срещи. Томова разказва, че Алексей Петров от години е бил обсебен от манията за придобиването и използването на специални разузнавателни средства. Той организира и финансира кръг от специалисти, занимаващи се с кибер-сигурност. Интересен факт е, че в уеб сайта, свързан с предизборната му кампания за президент на България е публикувано и предизвикателно обръщение към хакери с определена задача. При осъществяването на пробив и реализирането на тази задача, Алексей Петров обещава високи доходи и работа в неговия екип. Очевидно са търсени всякакви поводи за събирането на таланти в тази област. Задължително е да се припомни и фактът, че един от най-известните хакери в България с псевдоним Емил Кюлев, източил огромни масиви от информация е бил във взаимодействие с Алексей Петров. Дали той е работел за него в някакъв период от време, това не е известно, но не е изключено. Факт е, че хакерът Кюлев е източил и значителни масиви от информация от компанията на Алексей Петров. Самият Петров впоследствие твърди, в записи, публикувани от Цанов, че Кюлев го е срещнал товарния влак и на всички близки около него се е случило нещо. С днешна дата, въпреки че беше открит и арестуван, за съдбата на Кюлев има изключително малко информация, а журналистическият интерес е почти нулев. В заключение може да се каже, че Алексей Петров е една от най-мрачните фигури в българския преход.
Хакера "Емил Кюлев" (Теодор Илиев)
Хакера „Емил Кюлев“ ударил банки и застрахователи, крие $800 000. Мистериозната самоличност на хакера, известен в онлайн пространството под псевдонима Емил Кюлев, вече е разбулена, а той най-накрая бе задържан. За „Кюлев“ дълго време се разнасяха легенди, след като стана ясно, че той стои зад източването на данни от информационни системи на куп държавни институции, сред които търговски банки, застрахователни компании и всякакви юридически лица. Незаконната дейност е била осъществена в периода от март 2020 г. до януари 2024 г. Името на хакера нашумя след убийството на Алексей Петров през август миналата година. В сайта си „Магаданс“ той твърдеше, че е получил достъп и разпространил в интернет данните на 2,25 милиона клиенти на „Лев Инс“. От компанията тогава категорично отрекоха системите им да са пробити, а Комисията за личните данни не успя да направи адекватно разследване.
Вече е ясно, че зад потребителското име Емил Кюлев се крие 21-годишният Теодор Илиев, учил само до 9-и клас, който крие в криптопортфейл 800 000 долара. На 28 юни следователи от отдел „Киберпрестъпления“ на Националната следствена служба съвместно със служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР правят претърсвания на над 20 адреса в цялата страна. По време на акцията е задържан и хакерът. Иззета е компютърна техника, включително и персонален лаптоп, който арестуваният „Емил Кюлев“ се е опитал да унищожи. Още през 2020 година, тогава непълнолетен, Теодор Илиев започва да изпраща имейли до медии, в които обяснява и предлага да продава данни от МВР, съдилища, прокуратура, парламента, медии и частни компании. Твърди се, че дълго време той се е укривал в Сърбия.
