„Труд” и „24 часа” се сливат

С 30 на сто съкращения във вестниците „Труд” и „24 часа” започва постепенното изтеглане на медийната групировка ВАЦ от България. Паника тресе двете редакции. Започва битка за оцеляване на журналисти и техническия персонал. До есента една трета от редакционните колективи трябва да освободи бюрата в т.нар. „флагмани” на периодичния печат. Чистката ще засегне дори непоклатимите до момента главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева. Но и това не е всичко. Двата вестника, които кой знае защо се наричат конкурентни, вече са с намален обем и излизат в скромните 48 страници. Една от причините е спада на рекламните приходи с над 2 млн. само за първите три месеца на 2008 г.

Все повече рекламодадатели се отдръпват от вестниците, чийто тираж се смъква всекидневно.

„Труд” се държи на критичната граница от 70 000 бр., а „24 часа” пада до 50 000 бр. и надолу. Това е бройката, която се печата, но колко остават непродадени и се бракуват, е фирмена тайна, известна само на германската разпространителска фирма „Стрела”, оглавявана от бившия служител на Държавна сигурност Тодор Атанасов, който се представя за бивш дипломат.

Драматичното състояние на рекламата в голяма степен се дължи на „усилията” на рекламната шефка Мелания Рашева, която от сътрудник в някогашната многотиражка „Кремиковски металург” и секретарка се превърна за една нощ в рекламен специалист. Всичките й опити да съживи интереса на рекламодателите към „Труд”, „24 часа”, „Жълт Труд”, „Нощен Труд”, „168 часа”, „Фермер” и още няколкото издания на ВАЦ се провалят тотално. Опитите за реанимация с незаконното продаване на книги и CD по реповете, също не дават резултат. Но това е само част от проблема. Истинската драма е в модела на управление, наложен от Тошо Тошев и Венелина Гочева.

В редакциите като ток преминава и новината за сливане на двата „флагмана” в един.

На първо време обединението ще започне с това, че различна ще остане само информационната част на изданията. Всичко останало ще бъде еднакво.

Голямата чистка щяла да стартира първо в екипите в провинцията, които ще бъдат трансформирани в кореспондентски бюра с по няколко човека, които ще захранват редакциите в София и ще пълнят някакви странички в областните центрове. Тошев и Гочева вече са набелязали кои хора ще бъдат натирени, но пазят списъците в тайна, за да не избухне недоволство. От сега е ясно, че ще се спасят най-близките на ръководството.

От 1 септември 2008 год. било възможно да спре издаването на „Нощен Труд” и „Жълт Труд”, които отдавна са в криза.

До месец ще се реши и съдбата на „168 часа”, който бе изоставен от едни от най-добрите си журналисти. Те напуснаха преди няколко месеца, несъгласни с жълтия модел на списване, както и с поръчковите материали, които се публикуват във всеки брой. Главният редактор Николай Пенчев така и не могъл да ги спре нито с обещания за по-високи заплати, нито със заплахи, нито с някакви нови идеи за съживяване на вестника, създаден някога от Петьо Блъсков и достигнал по негово време невиждан за българския медиен пазар успехи.

Съдбата на Тошо Тошев щяла да се развие в две посоки.

При първият вариант той си тръгва, плаща му се обезщетение и му се изкупуват акциите от вестника, които той притежава. Така постъпили германците преди време с неговия първи заместник Николай Стефанов, а след това и със Захари Главчовски, основателят на „Анто Труд”. Все още не е уредено положението на Пламен Каменов, който също има малък дял и който бе изхвърлен от главното редакторство във в. „Нощен Труд” и бе настанен на синекурна длъжност във Вестникарска група България, както се нарича ВАЦ тук. Втората възможност за Тошев е да убеди германските собственици в Есен, че е в състояние да ръководи нов продукт, сбор от „Труд” и „24 часа” – нещо като „24 часа Труд” или „Труд 24 часа”.

Усещайки недоверието на собствениците Гочева решила да си осигури бъдещето с посланически пост.

Дори се похвалила пред свои близки, че Георги Първанов й дал дума да я направи дипломат в някоя от големите ни мисии, най-вероятно в Москва. Този вариант бе описан още преди време от в. „Уикенд”, но бе опроверган в писмо от ВГБ. То обаче не бе подписано от германския управител, а от прокуриста на пресгрупа „168 часа” Лъчезар Павлов.

Има и трети вариант, който бил възможен засега на 50 процента.

Това е Никола Кицевски, сегашен първи заместник на Тошев и шеф на издателска къща „Труд”, да поеме обединеното командване. Като дългогодишен журналист, той би могъл да се справи, смятат служители на ВГБ, визирайки опита на Кицевски, натрупан като кадър на БТА и бившата Държавна сигурност.

Този вариант обаче криел риск от протестна реакция в „часовете”, където любимецът на Венелина Гочева – Борислав Зюмбюлев – щял да остане на сухо. Освен него ножицата на съкращенията щяла да обхване и други заместник главни редактори, които сега си живеели перфектно с големи заплати и нула възможности.

Решението на ВАЦ е начало на изтеглянето на групировката от България.

Икономическите показатели спадали, което не се харесвало на собствениците. Освен това централата в Есен била задръстена от сигнали за корупция и конфликт на интереси в ръководствата на двата всекидневника. Намеренията на групировката били да се свият постепенно изданията откъм човешки ресурс, да се намалят обемите им, през което време да се подготви за продажба Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Германците придобили великолепната сграда на пъпа на София по доста криминален начин от някогашните собственици на „Работническо дело”, а след това на „Дума”. Вече се чували гласове прокуратурата да се заеме с тази тайна приватизация, която е ощетила държавата и българския данъкоплатец с милиони. За да избягнат скандалите, ВАЦ щели да се изтеглят и да оставят тук обединения нов-стар вестник, чрез който да прокарват своето влияние в политическите и бизнес кръговете в България. Не остана и помен от грандиозния план на германците да развиват вестникарска индустрия с откриването на супер печатница във Варна. Проектът претърпя тотален крах, а машините, които бяха докарани от Германия, отпътуваха за Хърватска. Равносметката е загубени милиони от погрешни инвестиции и още по-погрешни разчети.

В момента в „Труд” и „24 часа” работят по над 170 души журналисти, които воюват всеки ден със зъби нокти да си вкарат дописките в броя.

Раздутият щат е дело отново на двамата главни редактори, които ползват реално труда на 30 качествени редактори и репортери, а на останалите бройки се разчита за обслужване на различни интереси. Това отдавна създава напрежение в редакциите, но поради страх от изгонване, много от журналистите си траят. Съкращенията обаче ще засегнат точно кадърните и професионалистите, защото другите, които са от т.нар. приятелски кръгове до шефовете, няма къде да си намерят работа, а никой не би ги взел, коментират кадри от двата вестника.

В момента във ВАЦ тече и вътрешна ревизия за извършените ремонти през последните години в Полиграфическия. В Есен получили сигнали от служители в София, че управителите от българска страна Тодор Атанасов и Пламен Тенев са злоупотребили с огромни суми покрай ремонтите и закупуването на нова техника. Имало съмнения, че са наливани пари във фирми на техни близки, а събираните оферти били фалшифицирани като подставени фирми завишавали нарочно цените, за да спечелят правилните фирми. Далаверата обаче била на път да бъде разкрита. Подобно било положението с транспортните разходи, брака и командировъчните на някои журналисти и началници.